Elena Ferrante

Може да прозвучи малко наивно от моя страна, но все още вярвам в истинността на романите на Елена Феранте. Да, вярвам, че това е нейната житейска история, нейният живот в даже пълната и цялост. Може и да не се казва Елена, може и да е друга, но четейки тези книги, тя успява да заплени съзнанието на човек. Същевременно от тази ограбеност между двете приятелки, в последствие неудовлетворени от животите си, ти ставаш част от историята им и неусетно се надпреварваш с техните проблеми, което бих отбелязала като плюс за читателя, защото той не само ще се обогати, но и ще се научи как да борави с думите, да им придава нотка на истинност, на красота, на пленителност. Разбира се, това си  е моята гледна точка и това по какъв начин ми е въздействала тетралогията.

Сега може да не съм добра в книжните ревюта, но ще споделя виждането си за героите с вас, защото смятам, че мога поне малко да ви бъда полезна с нещо. Като цяло има една палитра от много герои, изобразени по някакъв по-различен и реалистичен начин. Представата за отрицателните черти на героя не са същите като в тийнейджърската американска литература, а ми по-скоро в жаждата на човек да бъде богат,  да смята, че всичко, което вижда наоколо може да си го купи с пари, дори и хората и най-вече да има връх над всичко и всички. Не искам да звуча и твърде повърхностна с това да изтъквам колко е важно образованието, защото вече всеки си го знае и би било досадно, ако го кажа пак, но не – няма да го правя, не искам, аз самата вярвам,  че човек, когато има желание постига всичко. Ето ви за пример, един  от персонажите в книгата постъпва така- бащата не разрешава на Лила да продължи образованието си не само защото няма пари, а и  гледната точка по онова време е била такава, че човек трябва да се научи на занаят или пък да работи вкъщи като домакиня. Даже така се е случило и с моята баба, която не е успяла да се опълчи на баща си, но все пак е осъзнала важността му и е променила бъдещето на поколенията. Таа, нека се върнем към същността, Лила учи само до пети клас, но въпреки всичко все пак успява да се реализира с добре заплатена и необичайна по това си време работа, въпреки че преди това преминава  през много трудности, но благодарение на нейната приятелка Елена, която и помага да се измъкне от враждебността на квартала, тя отново живее пълноценен и нормален живот.

Да, сега стигнахме до приятелството. Доста смесени са чувствата помежду им, в различните ситуации са едни, после други, нараняват се, после пак се сдобряват и така в целия този кръг, който на всеки един от нас по света със сигурност му се е случило и го знае. Определено има много такива моменти в книгата. Елена, водещото лице, описва приятелката си по доста красив начин, което нямам как да не ви наведе на мисълта, че я идеализира, но същевременно с това и Лила я обича толкова много. В последно време се натъкнах на коментари в сайта на издателството коя е ,,гениалната приятелка”, тъй като има един цитат, изречен от Лила, и сега започнаха да обвиняват човека, който е написал резюмето на книгата. Моето виждане в случая е, че една за друга двете си се виждат като специални, така че нито това, което е написано в резюмето е грешно, нито пък твърдението на хората. В литературата всеки тълкува нещата, както си поиска и така както ги  разбира, но зад това, което казва, винаги трябва да има доказателство. Литературата е за това, за да ни разкрие, че зад всичко, което казваме трябва да имаме доказателство. В по-ранните си години, когато имах този предмет, много мразех да отговарям на въпроси от сорта ,,защо това е така”, така че се обръщам към всеки един от вас и ви казвам, че дори в работен план това, което твърдите, трябва да го обосновете, като си задавате въпроса ,,защо е така”.

За Елена бих казала, че имам доста по-голяма представа каква е в действителност. Тя е добра, но на моменти се опитва да бъде наистина зла, но това не и приляга. В цялата си тая злоба, която използва, за да разкрие себе си, тя е много силна. Сякаш има нуждата от това да го използва като защитен механизъм, зад който да се крие и да се изтъкне пред всички. От детските си години, когато за първи път прекрачва прага на училището, остава заслепена от Лила и нуждата и да бъде като нея. След редица от изяви на нейната приятелка, Елена получава стимул да бъде все по-старателна и все по-изтъкваща се сред другите в квартала. Едно от нещата, които при четенето ми направи впечатление, е самата тя да се изяви така, както нейната приятелка, даже и по-добре. Харесвам героинята, защото и аз самата на моменти изпитвам такова чувство, но не мога да го направя и не ми се иска, защото се описвам като човек, който иска да е удовлетворен сам за себе си. Лила, да, точно така и нея обичам, колкото и лоша самата тя да се нарича. В нея има нещо, което смея да кажа, че е впечатляващо и мога да черпя енергия от него-решителността ,смелостта, наивността и риска, който поема. На моменти Елена ми се стори егоистична, няма да го крия това, защото искам да апелирам към всички родители, които се карат по между си и накрая свършват в съда, че когато не си готов за една връзка, просто не се впускай в нея, защото после ще ти бъде трудно да излезеш. В третата част Елена се жени, ражда две деца и изведнъж се появява нейният възлюбен от детските години, когото не може да забрави никога, и изоставя мъжа си, децата…(няма да издавам какво още знам). Ето, затова говоря, няма значение толкова мъжа тук, колкото невинните деца, които са малки и трябва да научат, че бракът на родителите им се разпада. Затова, когато се впускате в дадена връзка, помислете за  бъдещето, което си сътворявате с този човек и най-важното дали наистина го обичате. През живота си, поне според мен, тя на моменти не знае какво иска от живота. Казва ,,да” на много хора през първите си 20 години и само едно ,,не” на най-голямата си любов. Не е справедливо да влизаш и да излизаш от живота на хора, когато си поискаш и да твърдиш, че обичаш. Както казва Едел Хуарес :,,Любовта не е емоционален туризъм”. Даже и Лила има такава проява, но при нея е тактично направено и решено, при нейната приятелка нещата са необмислени и то много. Най-тъжното е, че и двете не са удовлетворени от животите си, защото изпитват удоволствието, а не щастието. Хората казват и ,,Живей за момента”. Да, в повечето ситуации е вярно това твърдение, но не винаги важи. Смисълът на повечето цитати са казани с някаква причина и вие поне веднъж можете да си го разтълкувате с житейска случка. Не е важно дали ще научите кой е казал тази мисъл или твърдение, а това как ще го приложите в живота и в кои ситуации е добре да бъде използвано.

Тази поредица си струва да бъде в списъка на всеки от вас, когато не знае какво да избере в книжарницата. От прочетените ми книги от американската литература, където в повечето случаи е предоставена и гледаната точка на още един главен герой, в европейката литература не установих да има такова нещо. Литература от стария континент  остава самите ние да се чудим и лутаме и да правим доводи за героите. Досега книгите, по-специално романи, не са ми въздействали по толкова житейски начин. За да науча някои неща или съм се допитвала към родителите си, или съм чела наръчници, но не са ме грабвали толкова. Елена Феранте има специалната дарба да извая с думите образи и да ти опише всяка случка в пълната и цялост, да украси нещата така, че да ти е приятно да четеш. Тя разкрива как стоят нещата в действителност. Може да има и любов в книгата, но не е такава, каквато ни я показват по филмите и в американската литература. Хубавото е, че ще накара жените да не мечтаят толкова много за перфектните мъже, да не им изграждат идеализирани образи, да не очакват всичко едната страна само да прави. Хората много неща са си казали, но ние сега с модерностите, навлезли в нашия нов свят, сме ги забравили и ги надсмиваме.

Излишно е вече да обяснявам толкова, вече сами се сещате колко добре ми дойде прочита на книгите. Има сериал по четирите книги с по осем епизода всеки сезон, което е общо тридесет и две серии. Последното нещо, което бих ви посъветвала е да прочетете първо книгите и чак тогава да се наредите пред телевизорите. Сериалът се излъчва по HBO и по италианската телевизия RAI.