Anne Frank

Ане Франк в последно време се превърна в моя слабост и когато тази тема се повдига, винаги имам какво да кажа. Не знам на какво се дължи повече дали на гнева към ранната й смърт, или по-скоро на нейната смелост и изръжливост,която описва в своя дневник, по-скоро разкрива своите действия и оттам човек може да направи своя извод за нея. Първо искам да отбележа,че я намерих благодарение на книгата ,,Вината в нашите звезди” от Джон Грийн и на човека,който ми я подари,защото когато ходих в книжарницата за коледни подаръци, една от продавач-консултантите ми каза,че книгата е твърде тъжна и аз естествено я подминах без да се замисля какво можех да открия в тази книга. Затова пак моята подкана е да четем всякакви книги,тъжни или позитивни,защото във всяка една от тях може да се намери по нещо ново,което да ни отведе в другото приключение на изучаването.

За мен Ане Франк е изключителен човек, освободен от тогавашните предразсъдъци и наистина смело настроен към света.Когато четях книгата ,,Дневникът на Ане Франк”, успях да усетя вълшебството на всяка нейна дума и се зареждах с такъв ентусиазъм. За много кратко време проучих всичко, свързано с нея от начало до край. Ранната й смърт винаги ме е тормозила, защото за мен света губи нещо ново и по-различно за времето си, дори и след това, но за самата нея е било по-добре да си отиде от този свят поради причината,че е била затворена в нацистки лагер и е изживяла със сигурност неприятни неща,които щяха да й останат като травма за цял живот. Знаете ли кое ме разочарова много? Разочароваме това,че родителите са я мислили за едно малко момиченце,което все още си няма и бегла представа за света и са заставали на страната на по-голямата й сестра Марго.Когато  умира майката,сестрата и самата Ане, само баща й остава жив, който се оказва,че той тайничко се е надявал по-малката му дъщеря да е жива и здрава, защото дълбоко в себе си чувствал,че тя е силен и борбен човек,но не го показал, докат тя била жива. С това искам да кажа,че повечето автори с различна и необичайна за времето си идея и представа биват недооценени, докато са живи, а когато загинат започват да привличат силно внимание и интерес у хората,че направо им се иска да бяха живи и да се запознаят с тях. Моят копнеж също е такъв и винаги ще си остане една мъничка и невъзможна мечта,но поне когато поддържаме излюзия в сънищата си, тогава може би трябва да се малко благодарни,че сме срещнали тези, от които черпим творчеството през по-късен етап. И между другото,ако на някого не му се чете,може да гледа филма, но няма да е същото както е в самата книга,защото там са личните й чувства и мисли, магията и преживяванията, любовта и свободата. Неща,които се усещат,а не се гледат или четат от субтитрите. Винаги човек,ако желае може да прочете книгата и редом с това да усети чувствата и мислите й.

Последен съвет към вас: Ценете хората,творящи сега, за да не съжалявате утре,че не сте имали възможността да се срещнете с тях, да им пишете, да си обмените две-три думи с тях,защото така ще зарадвате и себе си, и самите тях.( Не забравяйте,че винаги има удобни моменти, които да използвате, за да се срещнете с тях, стига вие отвътре силно да го желаете и то наистина може да се случи, колкото и трудно да ви бъде с прекрачването на границите).

Да отбележа: Мечтата на Ане е била да стане писател, но това така и не се получило. След смъртта й бащата се връща в къщата им и открива дневника на дъщеря си, който всъщност е запазен от Мийп Гийс(жената,които ги е укрвала в къщата им в Холандия), решава да го публикува,за да сбъдне една нейна мечта. Първо това е дневник, а всички знаем,че в дневниците всеки крие своите тайни и споделя свои мисли от живота си, затова нека загърбим някои от страниците, в които тя е писала нецензурни неща(но за един тийнейджър това е нормално), а по-скоро нека повече насочим своето внимание към начина й на мислене и изразяване в дневника. Днес тийнейджърите са доста по-особени, така че няма защо да я съдим за това,че е писала тези неща. Все пак това е дневник,а не планувана бъдеща книга.