Здравейте! Отново съм тук, но този път с някакъв по-разнообразен пост от останалите, които имам тук. Сега работя по един по-различен за книгите, които четох миналата година и какви следи са оставили в съзнанието ми, макар че е трудно да си спомням, ако преди това не си отбележа някъде, но работя над това и въпреки че стана февруари, все още смятам да споделя с вас. И така стига повече отклонения, а да започнем с темата.

Все още работя върху това как да изглежда блога ми, какво ново и разнообразно да добавя тук, така че да стане едно приятно място, където да се чувстваме заедно много уютно и добре, а не само да виждаме едни букви, разположени на бял фон, и започнах да си мисля какво да променя. Засега споделям с вас едни от най-повърхностните си ,,тайни за себе си”  и продължих да разглеждам какво да променя или добавя тук. Направи ми впечатление един от widget-ите вляво в колонката, където пише favourite music и установих, че това, което е прехвърлено като линк не е изцяло истината за самата мен и че не мога да преценя дали тази песен е най-любимата сред всички, даже не мисля,че изобщо имам любима- поради причината,че слушам само музика, която стига до душата и която ми харесва,както в някои книги, където е описано,че музиката те вдига в небето и усещаш, че летиш. Реших да направя плейлист на любимата си музика в Ютуб и научих, че има малък процент, преобладаващи песни от днешно време, а по-скоро онези, чиито изпълнители са останали легенди в историята на човечеството, като за пример ще посоча Фреди Меркюри и групата Куиин. Тази музика ме носи някъде из моите мечти като човек, пътуващ из света и оставам с усещането,че просто ,,летя”. Когато съм вкъщи, затварям очи и започвам да си представям картините на природата, на новите места, които ми предстои да посетя и на тези, които вече съм видяла или периодично посещавам. Да направим едно сравнение не само в българската музика, която се твори днес, но и тази по света.  Не разбирам толкова от музика, но държа да изкажа мнението си по въпроса и да докажа защо мисля така. В българската музика се откриват вече нотки на западната музика и това е нормално, защото хората се гледат един друг и черпят енергия по между си, като подобряват техниката на предишния, за да може да развие своята държава или по-скоро да я прослави с нещо хубаво, семейство си, себе си или да помогне на човечеството, но се усеща вече, че това определено е неконтролируемо и хората издават ,,хит след хит” без да оставят някакво послание в музиката, да оставят нещо от себе си за хората, а жадни само за собствената слава. Пътят, който музикантите в момента предначертават за в бъдеще, е едно обезличаване на музика, гибел за нея и общо взето  се оказва,че всеки иска да работи в тази сфера без да има дадените качества, пък да не говорим, че не е само в музиката. Всеки месец всеки един от изпълнителите е с ново още по-безмислено ,,парче” от предишното, което не носи нищо, освен някаква мелодия, дрънкаща по различните станции на радиото и точно в този момент просто си в нетърпение да започне друга песен или да си направиш списък със своя собствена музика, която да слушаш в колата. Замислете се над това, че просто няма как за такъв кратък период от време, човек да измисли нещо толкова завлядяващо съзнанието и докосващо душата, без да е вложил нещо от себе си. Не смятам,че това е начинът да седнеш за половин час, да нахвърлиш върху лист хартия някакви си там думи просто, за да има и един месец да бъде ,,хит” и на следащия -хората казват: ,,То е остаряло, смени музиката!”  За мен това е подигравка с този тип изкуство, като се върнем назад във времето и погледнем предците ни, които с месеци са творили музика, заснемали са клипове, в които е имало някакъв смисъл и с текста.  Сега се творят ,,хитове”, които биват забравени много скоро и така съзнанието на хората се изпълва с мисли: ,,Какво да слушам сега”?, Дали да си пусна тази песен, ама не- тя е стара, не ми харесваше, както едно време!”, тогава вече се връщаш много назад и си пускаш песни като Mamma Mia, Bohemian Rhapsody, Nothing else matters, Кукла,Елмаз и стъкло,Бягство, Огън от любов, Светът е за двама… Все песни с такава една ,,галеща мелодия”, песен, която няма да ти омръзне никога и винаги ще си танцуваш на нея. Дори майка ми, когато бях малко по-малка пускаше песни от тийнейджърството си и и харесваше, баща ми също, макар и той да не слуша кой знае колко от съвременната музика.  А за бабите и дядовците- те като и много други имат предпочитания към българския фолклор, въпреки че и там има песни, които не им се харесват ососбено, тъй като се измислят текстове, които са далеч от този тип жанр.

Наскоро изгледах ,,Бохемска Рапсодия”, един толкова истински и въздействащ филм, който разкри едни много специални случи от животът на великите музикални творци. Рами Малек се справи повече от чудесно във въплъщението си на Фреди Меркюри, че успя да ме накара да се замисля над един ключов момент в музиката: ,,Човек твори, за да разкрие себе си, да усети вълшебството на това, което е направил, защото всеки има нужда да направи така, че  да отърси себе си под различен вид форма- някои пишат текст, който не смятат да споделят с никого, други пишат книги, песни, трети просто се чудят как да превърнат думите в кодирана мисъл, зад която в действителност се крие случка или чувство. Ентусиазмът, с който Фреди е работил или поне така както го пресъздават, създава усещането, че чрез музиката му е било по-лесно да говори, да достигне посланието му пълноценно до хората и някои скрити неща за него като личност и единственото нещо, което е искал е било само хората да разбират какво точно пее той и нищо повече. Толкова прости неща, събрани в това, което обича. Животът е прост, но ние го правим сложен, защото твърде много мислим и се спираме пред трудности, той просто е събран в нашата шепа и готов да бъде рагърнат по всяко едно време…, просто е в ръцете ни и трябва да го опростим до такава степен, че да бъдем щастливи. Не мислете, че става лесно, защото след всяко разплетено кълбо, става малко по-лесно, но идва следващото и съзнанието ще ви бъде заето с разплитането на мистерията… Колкото по-бързо, толкова повече уроци ще научите и ще се чувствате духовно добре.

Пробвайте различните и нови неща, предизвиквайте се и разплитайте, ще се почувствате щастливи. Това работи, ако бивате изоставени от вашата любов, приятел, но за целта имайте търпение да преодолеете първата фаза и след това минете на следващата, понякога отнема повече, отколкото ние самите си мислим, но за да стане бързо се изисква упоритост. Животът ни оставя сами да се учим и да разбираме нещата по един малко по-друг и особен начин…неосъзнавайки го! Заплетено, а?  🙂