Ане Франк и някои любопитни факти

1.Не знам как да започна, но след доста лутане из интернет и откриване на най-различни следи,оставени през нейния живот, открих малки недоразумения във фактите,които са споменати за нейния дневник. Един от тях гласи,че до ден днешен никой не знае към кого се обръща тя,когато пише дневника си, но напротив в самото начало е опоменато към кого. В началото започва да пише съвсем обикновени разкази за своя изминал ден, но малко след това решава да кръсти дневника си Кити, за да може да го чувства като приятел, на когото може да се довери и да сподели своите чувства и мисли. Мога да докажа къде човек може да открие точно тази част, за да не кажете,че си измислям. В читанката също може да я потърсите,ако искате и ще ви кажа коя глава да прочетете,за да разбрете. Разказа е от ден събота на 20 юни 1942 г., няколко дни след рождения й ден и след подаряването на дневника й.

”Затова е този дневник. А сега, за да развия още повече в моята фантазия идеята за една дългоочаквана приятелка, не искам в този дневник само да излагам събитията едно след друго, а искам самият той да бъде тази моя приятелка и тя да се казва Кити.”

2. На 04.08.1944 г. семейството на Ане и другите хора, с които се укривали биват предадени на полицията. Като се смята,че може да е някакъв  ,,приятел” на Ото.Задната къща бива заграбена от гестапо, както някои важни вещи, но из между всички вещи, Мийп открива дневника Ане,който запазва.

3.Момчето,което Ане е харесвала всъщност е бил син на другото семейство, с което са се укривали в къщата в Холандия. Казвал се е Питър и е бил на годините на Марго.

4.Мийп е жена с холандски произход,която укрива семейството през 1942-1944 г. в къщата ,,Принсенхрахт” 263.Носила им е храна и други необходими неща за препитаване. Мийп Гийс умира на 100 г през 2010 г.

5.След войната само и единствено бащата на Ане- Ото оцелява, като бива спасен от руски офицери,след което е настанен в болница. После се връща в къщата в Холандия, за да намери някои документи, сред които е и дневника на малакта му дъщеря.

6.Ане умира от тиф, но не е ясно какъв е точния определен вид. Има 4 вида тиф: коремен,паратиф, петнист и възвратен.

Коремения тиф се причинява от разновидност на саломонените бактерии. Заразяването може да се разпространи чрез контакт с болен или да се консумира замърсена храна и вода. Разпространителният период на бактериите варира от 2-21 дни. Симптомите са висока температура (39 – 40 °С) ,които започват от шестия ден и продължават две седмици. Други симптоми са главоболие, безсъние, отпадналост и в тежките случаии и халюцинации.Езикът е сух, покрит с кафяв налеп. На 10 – 11 ден от болестта се появяват характерните за тифа коремни обриви. Те представляват малки червени петна с големина 2 – 3 mm, разположени по кожата в горната част на тялото и по корема. Черният дроб и далакът се увеличават. Появява се треска. Пулсът е забавен и слаб и след време 75 % от случаите умират, но ако за излекуване се използват антибиотици за унищожаване на бактериите, имунната система вече става изключително слаба и каквито и опити да се правят да се подсили, ще бъдат безполезни.

Паратиф е инфекциозна болест с почти близка клинична картина до тази на коремния тиф. Разделя се на три периода А,В,С. Първата А е с по-тежък инкубационен период, отколкото при С и В. При А бактериите се разпространяват при контакт с болен, а при В и С- от едър рогат добитък.Симптомите са втрисане, главоболие, обилно изпотяване, анорексия, кашлица, слабост, замаяност, мускулни схващания, висока температура. Само при 20-40 % от хората болестта започва с диария. Възможно е в по-късен етап, но случите са редки, положението да се усложни и човек да получи гърчове,психични разтройства и объркване.

Петнистият тиф е кръвна инфекция. Симптомите са  студени тръпки или втрисане, изпотяване, бързо повишаване на температурата до 39 – 40°C, обща неразположеност, главоболие, понякога повръщане и жажда. Главоболието, мускулните и ставните болки се усилват, болните стават възбудени и раздразнителни, страдат от безсъние; очите се зачервяват, лицето подпухва. Възпалява се лигавицата на устната кухина и небцето. Езикът е обложен с бял налеп.

Възвратният тиф е остра заразна болест, която се пренася чрез въшките и се причинява от специален микроорганизъм — спирохета. Заболяването започва внезапно със силни тръпки, висока температура, главоболие, болки в кръста и краката. Често болният повръща. Понякога по кожата се явяват малки точковидни кръвоизливи. Характерно е кръвотечението и от носа. След 6—8 дни непрекъснат огън температурата изведнъж спада до нормалната, придружена от силно изпотяване. Настъпва бързо подобряване, болният може да става и да ходи наоколо, за да бъде повален наново към седмия ден със същите явления както първия път. Този път боледуването е по-кратко и завършва също с внезапно спадане на температурата, изпотяване и бързо съвземане. Това може да се повтаря два, три или повече пъти, откъдето е и името на болестта — възвратен тиф.

Ане не е имала особено голям късмет, защото е починала 1-2 месеца преди войната, но от една страна е добре,че е станало така за самата нея, а от друга- света е загубил доста неща от това,че тя не е съществувала дълго. Сестра й Марго също умира от тиф, а майка й Едит- от глад.

7. Животът на Ото продължава, като се запознава с Елфрид Герайер и дъщеря й Ева Шлос. Заживява с тях  и той ги приема като семейство, с които живее до сетния си дъх. Умира на 91 г. на 19.08.1980 г. Смята се,че Ева може да бъде приета като доведената сестра на Ане и Марго. https://www.24chasa.bg/novini/article/6035394.

8. Когато Ото решава да занесе дневника за издание в Германия, се съкращават прекалено много редове от почти всяка записка, затова той прави втори опит в Холандия,където дневника се издава както е и написано в оригинала. Само и единствено са съкратени 47 реда, поради причината,че са твърде лични и дори самият баща е взел това решение от самото начало.