Здравейте! Отново съм тук, но този път с някакъв по-разнообразен пост от останалите, които имам тук. Сега работя по един по-различен за книгите, които четох миналата година и какви следи са оставили в съзнанието ми, макар че е трудно да си спомням, ако преди това не си отбележа някъде, но работя над това и въпреки че стана февруари, все още смятам да споделя с вас. И така стига повече отклонения, а да започнем с темата.

Все още работя върху това как да изглежда блога ми, какво ново и разнообразно да добавя тук, така че да стане едно приятно място, където да се чувстваме заедно много уютно и добре, а не само да виждаме едни букви, разположени на бял фон, и започнах да си мисля какво да променя. Засега споделям с вас едни от най-повърхностните си ,,тайни за себе си”  и продължих да разглеждам какво да променя или добавя тук. Направи ми впечатление един от widget-ите вляво в колонката, където пише favourite music и установих, че това, което е прехвърлено като линк не е изцяло истината за самата мен и че не мога да преценя дали тази песен е най-любимата сред всички, даже не мисля,че изобщо имам любима- поради причината,че слушам само музика, която стига до душата и която ми харесва,както в някои книги, където е описано,че музиката те вдига в небето и усещаш, че летиш. Реших да направя плейлист на любимата си музика в Ютуб и научих, че има малък процент, преобладаващи песни от днешно време, а по-скоро онези, чиито изпълнители са останали легенди в историята на човечеството, като за пример ще посоча Фреди Меркюри и групата Куиин. Тази музика ме носи някъде из моите мечти като човек, пътуващ из света и оставам с усещането,че просто ,,летя”. Когато съм вкъщи, затварям очи и започвам да си представям картините на природата, на новите места, които ми предстои да посетя и на тези, които вече съм видяла или периодично посещавам. Да направим едно сравнение не само в българската музика, която се твори днес, но и тази по света.  Не разбирам толкова от музика, но държа да изкажа мнението си по въпроса и да докажа защо мисля така. В българската музика се откриват вече нотки на западната музика и това е нормално, защото хората се гледат един друг и черпят енергия по между си, като подобряват техниката на предишния, за да може да развие своята държава или по-скоро да я прослави с нещо хубаво, семейство си, себе си или да помогне на човечеството, но се усеща вече, че това определено е неконтролируемо и хората издават ,,хит след хит” без да оставят някакво послание в музиката, да оставят нещо от себе си за хората, а жадни само за собствената слава. Пътят, който музикантите в момента предначертават за в бъдеще, е едно обезличаване на музика, гибел за нея и общо взето  се оказва,че всеки иска да работи в тази сфера без да има дадените качества, пък да не говорим, че не е само в музиката. Всеки месец всеки един от изпълнителите е с ново още по-безмислено ,,парче” от предишното, което не носи нищо, освен някаква мелодия, дрънкаща по различните станции на радиото и точно в този момент просто си в нетърпение да започне друга песен или да си направиш списък със своя собствена музика, която да слушаш в колата. Замислете се над това, че просто няма как за такъв кратък период от време, човек да измисли нещо толкова завлядяващо съзнанието и докосващо душата, без да е вложил нещо от себе си. Не смятам,че това е начинът да седнеш за половин час, да нахвърлиш върху лист хартия някакви си там думи просто, за да има и един месец да бъде ,,хит” и на следащия -хората казват: ,,То е остаряло, смени музиката!”  За мен това е подигравка с този тип изкуство, като се върнем назад във времето и погледнем предците ни, които с месеци са творили музика, заснемали са клипове, в които е имало някакъв смисъл и с текста.  Сега се творят ,,хитове”, които биват забравени много скоро и така съзнанието на хората се изпълва с мисли: ,,Какво да слушам сега”?, Дали да си пусна тази песен, ама не- тя е стара, не ми харесваше, както едно време!”, тогава вече се връщаш много назад и си пускаш песни като Mamma Mia, Bohemian Rhapsody, Nothing else matters, Кукла,Елмаз и стъкло,Бягство, Огън от любов, Светът е за двама… Все песни с такава една ,,галеща мелодия”, песен, която няма да ти омръзне никога и винаги ще си танцуваш на нея. Дори майка ми, когато бях малко по-малка пускаше песни от тийнейджърството си и и харесваше, баща ми също, макар и той да не слуша кой знае колко от съвременната музика.  А за бабите и дядовците- те като и много други имат предпочитания към българския фолклор, въпреки че и там има песни, които не им се харесват ососбено, тъй като се измислят текстове, които са далеч от този тип жанр.

Наскоро изгледах ,,Бохемска Рапсодия”, един толкова истински и въздействащ филм, който разкри едни много специални случи от животът на великите музикални творци. Рами Малек се справи повече от чудесно във въплъщението си на Фреди Меркюри, че успя да ме накара да се замисля над един ключов момент в музиката: ,,Човек твори, за да разкрие себе си, да усети вълшебството на това, което е направил, защото всеки има нужда да направи така, че  да отърси себе си под различен вид форма- някои пишат текст, който не смятат да споделят с никого, други пишат книги, песни, трети просто се чудят как да превърнат думите в кодирана мисъл, зад която в действителност се крие случка или чувство. Ентусиазмът, с който Фреди е работил или поне така както го пресъздават, създава усещането, че чрез музиката му е било по-лесно да говори, да достигне посланието му пълноценно до хората и някои скрити неща за него като личност и единственото нещо, което е искал е било само хората да разбират какво точно пее той и нищо повече. Толкова прости неща, събрани в това, което обича. Животът е прост, но ние го правим сложен, защото твърде много мислим и се спираме пред трудности, той просто е събран в нашата шепа и готов да бъде рагърнат по всяко едно време…, просто е в ръцете ни и трябва да го опростим до такава степен, че да бъдем щастливи. Не мислете, че става лесно, защото след всяко разплетено кълбо, става малко по-лесно, но идва следващото и съзнанието ще ви бъде заето с разплитането на мистерията… Колкото по-бързо, толкова повече уроци ще научите и ще се чувствате духовно добре.

Пробвайте различните и нови неща, предизвиквайте се и разплитайте, ще се почувствате щастливи. Това работи, ако бивате изоставени от вашата любов, приятел, но за целта имайте търпение да преодолеете първата фаза и след това минете на следващата, понякога отнема повече, отколкото ние самите си мислим, но за да стане бързо се изисква упоритост. Животът ни оставя сами да се учим и да разбираме нещата по един малко по-друг и особен начин…неосъзнавайки го! Заплетено, а?  🙂

1.Не знам как да започна, но след доста лутане из интернет и откриване на най-различни следи,оставени през нейния живот, открих малки недоразумения във фактите,които са споменати за нейния дневник. Един от тях гласи,че до ден днешен никой не знае към кого се обръща тя,когато пише дневника си, но напротив в самото начало е опоменато към кого. В началото започва да пише съвсем обикновени разкази за своя изминал ден, но малко след това решава да кръсти дневника си Кити, за да може да го чувства като приятел, на когото може да се довери и да сподели своите чувства и мисли. Мога да докажа къде човек може да открие точно тази част, за да не кажете,че си измислям. В читанката също може да я потърсите,ако искате и ще ви кажа коя глава да прочетете,за да разбрете. Разказа е от ден събота на 20 юни 1942 г., няколко дни след рождения й ден и след подаряването на дневника й.

”Затова е този дневник. А сега, за да развия още повече в моята фантазия идеята за една дългоочаквана приятелка, не искам в този дневник само да излагам събитията едно след друго, а искам самият той да бъде тази моя приятелка и тя да се казва Кити.”

2. На 04.08.1944 г. семейството на Ане и другите хора, с които се укривали биват предадени на полицията. Като се смята,че може да е някакъв  ,,приятел” на Ото.Задната къща бива заграбена от гестапо, както някои важни вещи, но из между всички вещи, Мийп открива дневника Ане,който запазва.

3.Момчето,което Ане е харесвала всъщност е бил син на другото семейство, с което са се укривали в къщата в Холандия. Казвал се е Питър и е бил на годините на Марго.

4.Мийп е жена с холандски произход,която укрива семейството през 1942-1944 г. в къщата ,,Принсенхрахт” 263.Носила им е храна и други необходими неща за препитаване. Мийп Гийс умира на 100 г през 2010 г.

5.След войната само и единствено бащата на Ане- Ото оцелява, като бива спасен от руски офицери,след което е настанен в болница. После се връща в къщата в Холандия, за да намери някои документи, сред които е и дневника на малакта му дъщеря.

6.Ане умира от тиф, но не е ясно какъв е точния определен вид. Има 4 вида тиф: коремен,паратиф, петнист и възвратен.

Коремения тиф се причинява от разновидност на саломонените бактерии. Заразяването може да се разпространи чрез контакт с болен или да се консумира замърсена храна и вода. Разпространителният период на бактериите варира от 2-21 дни. Симптомите са висока температура (39 – 40 °С) ,които започват от шестия ден и продължават две седмици. Други симптоми са главоболие, безсъние, отпадналост и в тежките случаии и халюцинации.Езикът е сух, покрит с кафяв налеп. На 10 – 11 ден от болестта се появяват характерните за тифа коремни обриви. Те представляват малки червени петна с големина 2 – 3 mm, разположени по кожата в горната част на тялото и по корема. Черният дроб и далакът се увеличават. Появява се треска. Пулсът е забавен и слаб и след време 75 % от случаите умират, но ако за излекуване се използват антибиотици за унищожаване на бактериите, имунната система вече става изключително слаба и каквито и опити да се правят да се подсили, ще бъдат безполезни.

Паратиф е инфекциозна болест с почти близка клинична картина до тази на коремния тиф. Разделя се на три периода А,В,С. Първата А е с по-тежък инкубационен период, отколкото при С и В. При А бактериите се разпространяват при контакт с болен, а при В и С- от едър рогат добитък.Симптомите са втрисане, главоболие, обилно изпотяване, анорексия, кашлица, слабост, замаяност, мускулни схващания, висока температура. Само при 20-40 % от хората болестта започва с диария. Възможно е в по-късен етап, но случите са редки, положението да се усложни и човек да получи гърчове,психични разтройства и объркване.

Петнистият тиф е кръвна инфекция. Симптомите са  студени тръпки или втрисане, изпотяване, бързо повишаване на температурата до 39 – 40°C, обща неразположеност, главоболие, понякога повръщане и жажда. Главоболието, мускулните и ставните болки се усилват, болните стават възбудени и раздразнителни, страдат от безсъние; очите се зачервяват, лицето подпухва. Възпалява се лигавицата на устната кухина и небцето. Езикът е обложен с бял налеп.

Възвратният тиф е остра заразна болест, която се пренася чрез въшките и се причинява от специален микроорганизъм — спирохета. Заболяването започва внезапно със силни тръпки, висока температура, главоболие, болки в кръста и краката. Често болният повръща. Понякога по кожата се явяват малки точковидни кръвоизливи. Характерно е кръвотечението и от носа. След 6—8 дни непрекъснат огън температурата изведнъж спада до нормалната, придружена от силно изпотяване. Настъпва бързо подобряване, болният може да става и да ходи наоколо, за да бъде повален наново към седмия ден със същите явления както първия път. Този път боледуването е по-кратко и завършва също с внезапно спадане на температурата, изпотяване и бързо съвземане. Това може да се повтаря два, три или повече пъти, откъдето е и името на болестта — възвратен тиф.

Ане не е имала особено голям късмет, защото е починала 1-2 месеца преди войната, но от една страна е добре,че е станало така за самата нея, а от друга- света е загубил доста неща от това,че тя не е съществувала дълго. Сестра й Марго също умира от тиф, а майка й Едит- от глад.

7. Животът на Ото продължава, като се запознава с Елфрид Герайер и дъщеря й Ева Шлос. Заживява с тях  и той ги приема като семейство, с които живее до сетния си дъх. Умира на 91 г. на 19.08.1980 г. Смята се,че Ева може да бъде приета като доведената сестра на Ане и Марго. https://www.24chasa.bg/novini/article/6035394.

8. Когато Ото решава да занесе дневника за издание в Германия, се съкращават прекалено много редове от почти всяка записка, затова той прави втори опит в Холандия,където дневника се издава както е и написано в оригинала. Само и единствено са съкратени 47 реда, поради причината,че са твърде лични и дори самият баща е взел това решение от самото начало.

Днес темата е свързана с живота, който живеем и това колко важни моменти изпускаме с нашите скъпи за нас хора. Понякога даже самият той може да излети между нашите пръсти, докато се усетим. Животът лети като птица, а ние го гоним и когато и да го настигнем, той винаги отлита. Не правете грешки от сорта: ,, Нямам време в момента да изляза!” ; ,,Остави ме на мира, махай се!” и т.н., защото ако поне веднъж се замислите, че между вашата работа в основата на всичко стоят вашите социални мрежи, които проверявате на всеки час по пет минути, ще установим, че това са около няколко часа, които можем да отделим с нашите приятели или близки. Само те са единствените, които ще ни разберат и ще ни подкрепят в тежкия за нас момент, а не онзи, който е качил снимка във фейсбук, инстаграм, туитър… Само вашите специални хора са способни да ви разведрят от тежкия ден и да ви помогнат. Затова действайте и не оставяйте нещата за утре, защото утре вече може да е късно. Не се обръщайте назад, а гледайте напред, за да не пропадате с вашето минало, защото така или иначе ще съжалявате, но за него няма връщане назад. Недейте да мислите за онова, което не можете да поправите, а за това, което ще промените в живота си. Вярвайте повече в себе си, защото полагате труд за цялата свършена работа. Усмихвайте се по-често, защото както казват: ,,света е оцелял,защото се е смял!”, а вижте днес всеки втори човек на улицата прилага агресия и бълва негативизъм. Нека оцелеем още дълго, защото ние сме хората, които правим света такъв, какъвто го виждаме. Всеки миг и дума се крият в душите ни и нека обменяме повече хубави думи за себе си и престанем да бъдем егоисти и егоцентрици, защото на света не сме само ние и винаги ще има нещо по-велико от нас. Не допускайте грешката да изтървете позитивните моменти, борете сe за повече свободно време и го използвайте! Всички сме на този свят, защото света очаква промяната от нас, която трябва да направим и допринесем за него! Не допускайте грешката, която направих аз! Върнах се в миналото и бях безпомощна да променя нещо, което бе важно за мен и което по някакъв начин оставих в ръцете на други хора, може би това бе само заради моята свенливост. В следващите няколко изречения се крие само онази грешка, която направих:

Толкова е силна емоцията, която ме подтиква да ти пиша, но уви вече не съм същото за теб, което бях преди. Може и да не се мразим, но можем да усещаме. Усещането ни се изразява в това, че някак ни е станало безразлично, но даже се чудя това ли трябваше да бъде постигнатия ефект от опита, на който се подложихме!? Всичките тези идеи в какво се превърнаха? В ограбваща история или в забрава? В какво най-ясно ще се разбере това? Емоцията,желанието да ти пиша някак си създават опиянителни чувства. Защо прикриваме нашите скъпи лица зад маската, в която ние усещаме, че сме силни, а всъщност отвътре в самата маска се разпространява нашето истинско душевно състояние!? Дълбоко в себе си сме се скрили и не се откриваме, пътищата ни се отклониха може би към по-добър път или по-добро място, но най-вероятно това скоро ще си остане един вехт спомен от нашата история. Историята,в която ние почувствахме истинското ,,обичаме те” и ,,сбогом”. Слабостта ни към поддаване на емоциите ни сътвори капан, от който не можем да излезем, но въпроса е дали правим опит и дали имаме търпението, за да направим първата стъпка. Оставям вече всичко в ръцете на отсрещната страна и нека видим тя какво ще направи като избор и ще реши дали да направи граница по между ни и дали ще реши да я пречупи и да ни допусне пак към предишното чувство.

Не правете нещо, за което ще съжалявате, а вземете правилното решение за себе си. Ако се опитате да попитате ”как”, съветвам ви да потърсите отговора във вашето сърце, защото само там се крие онова,което истински ви прави щастливи! Направете своя избор, усмихвайте се, забавалявайте се и прекарвайте много време с хората, които обичате, защото живота е миг, който не се пропуска. Останалите неща, които виждаме са просто даденост. Допуснете до себе си любовта и гледайте да се забавлявате на макс поне веднъж без вашите социални мрежи.